Градски транспорт…
…или по-точно казано “Поща”. Днес се прибрах с автобус и останах доста “впечатлен” от това, в което няколко пътника го превърнаха. То не беше разговор със сина (как е бебето, как е жената, целувам те, мама). 2 мин след края на този разговор (толкова отне на жената да си смени сим картата) се започна друг - здравей дъще, как си майче, как я караш майче, как е мъжа майче… майче… майче… no comment. Но това не е всичко! Момчето стоящо на последните седалки…. ами да кажем, че искаше да разбере колко ще издържи батерията на телефона му в активен разговор. Интересното е, че май си говореше сам, защото и за минута не млъкна да изслуша човека от другата страна. Разказваше за вризьорски салони, за алкохол, пък как се бил напил, как танцувал на неприятна за него музика….
Другият път когато се качите в градски транспорт огледайте се и ще видите какво ли не…
March 13th, 2007 at 5:35 pm
Да ти кажа честно това не е нищо. Преди 3-4 месеца се прибирах от София с автобус. Качих се 15 минути преди да тръгне автобусът, като седнах на мястото си, до някаква жена която говореше по телефона. Спря някаде като тръгваше автобусът и след около 5 минутки звънна пак и каза (май на дъщеря си) “Аз сега минавам покрай нас..” и другата част от разгвора не го помня, но продължи докато не започна магистралата, след което по време на пътя проведе още 2-3 телефонни разговора