Благомир Иванов

Поредният пост на Киро ми напомня, че точно сега трябва да седна и да си нахвърлям задачките и да започна да ги изпълнявам 1 по 1, защото не са малко

Преди време четох в блога на Киро, че е направил реставрация на Pentium I-чка. Това ме наведе на мисълта, че от доста време (повече от година и половина) не съм чистил домашното си РС от прах. Едва днес намерих време и реших да го почовъркам малко.
Ще започна с това, че още щом го извадих от бюрото си под него не се виждаше дъска (бюрото ми е дървено), а се виждаше само и единствено прах. МНОГО прах! Казах си, че ще е тежко, запретнах ръкави и започнах. Махах болтче по болтче докато не остана почти нищо в кутията освен дъното (мързеше ме да го махам). Като видях колко прах има вътре в самата кутия и по всичките кабели и платки вътре разбрах защо в последно време е забивал толкова често Махнах вентилатора на процесора и се сетих за предният път като го чистих - толкова му е било топло, че боята на процесора се беше разтопила и разтекла
След 30 мин борба с прах и платки успях да позачистя тук-там каквото можах и по обратният път го сглобих отново. Всичко е 6, с изключение на това, че вече компютъра ми НЕ работи Зарежда до някъде и спира. Явно съм майстор! Който има да му се чисти РС-то да идва при мен! Пари не взимам, но не гарантирам, че ще работи като ви го върна

Днес имам чувството, че времето е спряло…
Предполагам е така, защото се занимавах с новата регистрация на Desk.bg, която стана доста сполучлива Лошото е, че ми отнеха доста време малките неща. Но то нали така става винаги - “Малките камъчета обръщат колата”
Утре пак от рано започвам и трябва да наваксам два дни работа

В момента съм сам в къщи и си слушкам музичка Прави ми впечатление, че нещо тонколоните ми не издържат на високо напрежение и май е време да ги сменям… приемам предложения какви да си купя. Мисля да са нещо 5+1, но не знам как ще ги вържа за лаптопа…

Снощи се видях с трима приятели, които наскоро заминаха за София да учат. Кой в УНСС, кой  в ТУ… Пожелавам им успешно завършване! Идеята е, че е хубаво да срещнеш стари приятели, които да те разсеят от еднообразното ежедневие и да те поразвеселят по свой си начин.

Днес ми казаха, че блога ми е интересен, защото пиша повече неща отнасящи се за мен, а не копирам и/или преразказвам статии от интернет. Конкретният цитат беше “Като се зачета и те нещата следват едно след друго и ти става интересно и продължаваш да четеш”. Нещо такова беше, не го помня точно Макар, че е възможно някой ден това да ми изиграе лоша шега, аз не смятам да спра да пиша нещата, които съм писал до сега. Поне смятам, че за това е блога - да пишеш какво се случва с теб и да публикуваш неща интересни на теб, а не защото статията имала N на брой diggs в digg.com

От известно време ми е студено и главата ме боли през по-голямата част от деня… Не знам на какво да го оттдам… Явно не трябва да мисля за толкова неща едновременно или пък просто съм настинал…

Напоследък нещо ми беше станало… По обясними за мен причини, които няма да споменавам, нямах никакво желание да споделям мислите си в блога и това е причината да не пиша тук. Но! Мисля, че всичко започва да се нарежда.
Сутринта ми започва с поздрав от мен за мен:

Димана - Някой друг

Сутринта е безкрайно далече.
Час те няма, липсваш ми вече.
Любов, без теб така ли е?!
Пак не мога очи да затворя,
искам цяла вечер да ти говоря…
Любов, с теб така ли е?!

Припев:
Някой друг по – горещо ме желае.
Някой друг по – красиви думи знае.
Но само ти, само ти си единствен за мен!
Някой друг за сърцето ми се моли.
Някой друг ме обича, но защо ли…
…искам теб всеки миг, всяка нощ, всеки ден…

Непрекъснато във теб се съмнявам
и от ревност почти полудявам.
Любов, а с теб така ли е?!
Ти си болка, но аз те обичам,
ти във всичко така си различен…
Любов, с теб така ли е?!

Припев: (х2)

Някой друг…

Някой друг за сърцето ми се моли.
Някой друг ме обича, но защо ли…
…искам теб всеки миг, всяка нощ, всеки ден…

“Човек се бои от това, което не разбира.”