Благомир Иванов

От миналата Събота-Неделя имах уговорка с М. да отида на рожденният му ден в София. Знаех, че няма да имам проблем тъй като преди по-малко от месец си бях купил BMW 320i в перфектно състояние! В Петък бях в София. С двама колеги се бяхме разбрали да ме подслонят в тяхното общежитие за 1-2 вечери докато си тръгна. Вечерта излязохме, повеселихме се, попийнахме… Всичко беше СУПЕР! В Събота вечерта отиваме с М. да почерпи по една пица в “Дон Домат”. В 8:30 ги взимам с Г. от нейното общежитие и към 9 бяхме вече пред телефонната палата срещу “Гранд Хотел София”. Оставяме колата и се веселим - нали е празник. Връщаме се и познайте какво?! Колата ми я няма! В първият момент не знаех как да реагирам… Стоях просто и гледах в 1 точка… Звъннах на “Паркинги и Гаражи”, но от там никой не ми вдигна. След това се обадих на 166 и след няколко минути колата беше обявена за издирване на територията на гр. София. Пратиха ме в 01 РПУ, което беше на 7 лв разстояние с такси. Там се държаха с мен като с някой хванат от гората. Едва ли не аз сам съм си откраднал колата… Разпитваше ме някакъв следовател или не ги знам какви се водят там… Гледа ме, че целият треперя от притеснение и ми казва “Абе, ти нормален ли си?”. Е кажете ми как да реагирам на това?! Това е държание на полицай към потърпевш! Закараха ме с полицейска кола до мястото да направят оглед. Еми то такъв оглед можеше и някое 3 годишно дете да направи - слязоха от колата, единият запали цигара, другият се завъртя покрай 2 коли и си тръгнаха. Аз питам “И сега какво да правя?”, а следователят ми казва “Прибирай се и чакай!”. Просто нямам думи… Тогава само стоях и ги гледах и не знаех какво да кажа… Добре, че на М. колата не беше много зле. Той я взе и до 3 часа през нощта сме обикаляли околните улички, паркинги и дворове да търсим колата ми! МОЯТА КОЛА! Искам да изкажа специални благодарности на Иво и Асен от bmwpower-bg.net ! Нито са ме виждали, нито ме знаят кой съм! Имали сме точно 3 разговора по ICQ с Иво, а Асен не го познавах до тази вечер. В 1:30 през нощта се обадих на Иво и му казах така и така купих с кола, откраднаха ми я, какво да правя? Той помисли малко и след 5 мин ми се обади и ме свърза с Асен. Пуснаха важна тема във форума, че колата ми е открадната, пуснаха информация за външни белези… Изключително много Ви благодаря! Полицайте се държаха с мен като с идиот, независимо, че това им е работата, а напълно непознати ми подадоха ръка и направиха каквото могат за да ми помогнат! БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА СЕ ОПРАВИ НИКОГА! В 2:45 Иво ми звъни отново да ме пита какво става. Представете си! Супер точен човек!

Обикаляхме и обикаляхме и пак обикаляхме… нищо! Прибрахме се в общежитието на Г. и в крайна сметка се повеселихме на пук на всичко!

На следващият ден се обадих на родителите ми, защото сметнах, че е редно да знаят. Пожелавам родители като мойте на всеки! Винаги застават зад мен независимо какво се е случило! По стечение на обстоятелствата те още не бяха видели колата ми… Обадиха се където можаха и направиха каквото можеха… Същото направи и вуйчо ми и още куп други хора, на които съм много благодарен, но мисля да не споменавам за момента.

В Събота пак отидох до полицията за да видя как върви разследването (ако има такова) на моя случай. Отивам и най-спокойно казвам “Добър ден, снощи подадох жалба за откраднат автомобил…”. И онзи все, че ми се изсмя в лицето! В буквалният смисъл! И ми казва “Хахахахахаха И какво? Намери ли си я?”… Отново незнаех как да реагирам… Изгони ме и каза “Ела в Неделя от 3 до 5″. Супер! До тогава колата ми ще е разфасована 3 пъти! Опитах се да продължа мисълта си с думите “Има камери на този, този и този ъгъл. Можете ли да видите записите?”. Отговора на това беше “Не ни учи как да си вършим работата”… Еми до тук беше и си излязох. Реших, че не мога да търпя повече унижения от хората, които се предполага, че трябва да ми помогнат…

В Неделя благодарение на добри приятели ме пратиха при човек, който ме изслуша внимателно, записа показанията ми и ми обясни как стоят нещата когато ти откраднат колата. Този човек ми вдъхна малко доверие и се надявам наистина да успее да намери колата ми (ако още е цяла)!

От този момент се започва чакане… Чакам или да се обадят, че са я намерили, или да се обадят за откуп… или да не се обади никой за нищо.

Знам, че не е добре да се говори така, поне на това са ме учили като малък, но -> Дано му изсъхнат ръцете на този, който ми е откраднал колата! Дано всички пари, които изкара от нея да ги дава за лекарства!

edit: Всъщност след като ме изгониха от полицията аз сам отидох и видях къде има камери, които може би са хванали нещо. Влязох в BulBank и поисках да говоря с директора. Влизам в стаята, а там 5-6 човека. Аз им казвам какво се е случило и всички ме гледат в очите и ми обясняват, че камерата сочи на там, но не обхваща конкретното място. Няма значение! Те поне се държаха с мен като с човек, а не ми се смееха! Защо аз трябва да проверявам камерите? Къде е полицията!?

Всъщност и да чакам и да не чакам това е… Живота продължава! С или без кола аз пак съм тук! И на пук на всичко и всички продължавам напред! Продължавам да живея!

През двата дни след кражбата докато бях в София само се молех както пресичам на някой светофар да видя някой кретен спрял с моето BMW на червено… Само това исках! И тогава и сега съм способен да…

Всъщност в момента съм доста объркан… това може би си личи от начина, по който пиша…

“Нещата, които не ни убиват, ни правят по силни!“

This entry was posted on Tuesday, October 30th, 2007 at 3:04 pm and is filed under Нещата от живота, Пътешествия, Светът по мое време. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.