Здравейте !

Каналето – “Раждане”

Вик, на болка радост и страх
светът ме тегли навън,
със топли нежни ръце, ме изважда.

Сам, поемам възздух сега
опиянен аз крещя,
усещам колко съм жив и се раждам.
Мамо родих се с твойте сълзи.

Припев:
Днес за първи път, те разплаквам аз майчице,
колко ли сълзи от мен ще изплачеш ти? (х2)

Жив, със кръв от твоята кръв
и плът от твоята плът,
живот от твоя живот ще живея.
Мамо родих се с твойте сълзи.

Припев:
Днес за първи път, те разплаквам аз майчице,
колко ли сълзи от мен ще изплачеш ти? (х6)

Posted on 17 October '08 by Blagomir, under Lyrics.

One Comment to “Каналето – “Раждане””

19.10.08 at 14:36
Posted by becembe

Ще споделя и аз нещо, което би ме разплакало дори в определени моменти.

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.