Наскоро взех, че споделих с нея една моя стара мечтичка – да си имам собствен сайт. Та нали тя е дизайнер по призвание и професия взе, че се съгласи да се наеме с тази тежка задача. И така от дума на дума се стигна до факта, че трябваше да ме снима. Да ме снима!? Мен никога за нищо не са ме снимали Че от мен фотомодел не става, хич не съм роден за пред или зад обектива на каквото и да било. Не ми е ясно как, но тя успя да ме убеди и днес (Събота) беше заветният ден, в който да се направят снимките.

Както тя разказва в блога си плана беше следният:
1. Купувам си бели кецове или маратонки главно за снимката ама и да си ги нося, защото от 4 месеца не мога да си намеря свестни маратонки.
2. Купувам си бяла риза – фен съм на ризите, имам повече ризи от колкото каквито и да било други дрехи и нямаше как да ми направи снимка с нещо друго. Проблема обаче се появи тогава, когато тя каза, че ризата трябва да е бяла. Е да, ама аз такива нямам Имам само шарени Та купих си и бяла риза
3. Трябваше да се купи подарък, защото в Понеделник съм на рожден ден на близък мой приятел.
4. Снимки, снимки и пак снимки

Всичко 6, по плана Проблема обаче беше, че цял ден времето беше мрачно и точно като започнахме снимките реши, че трябва да завали (времето де)

Снимките в градската градина минаха ок. Там нямаше хора, бяхме аз, тя и няколко дървета До тук без проблеми. След, което тя каза нещо от сорта “Айде сега да те снимам сред хората на центъра”… В това отношение съм без задръжки и както й бях казал по-рано нямам проблеми хората да ме гледат и да ми се чудят. Е да, ама като стъпих между споменатите вече хора и като ме подхвана един вътрешен смях… Не знам дали Мария забеляза обаче доста се държах да не започна да се смея Може би точно това е сценичната треска, знам ли

Та наснимахме се и следваща спирка беше “Сладоледената къща” с идеята да ме снима на тераса и в кафе. Ок, обаче като изкара апарата и аз си знам, че не трябва да я гледам в обектива (подучи ме още от начало) и си гледам горе в дясно. Е да ама там точно някакво момиче и аз я гледам втренчено (нали трябва да съм сериозен) и тя ме гледа и аз мълча и … абе интересна ситуация се получи… и… нали ако се смея или мигна ще ме бие фотографа

И така… беше весело, беше яко и ще има и продължение, защото не сме направили конкретните снимки за сайта както тя си ги представя.
Ето ме и мен като модел Една снимка стига Другите отиват в личен архив и за сайта

P.S. Не знам дали от снимките или нещо друго, но като отидохме в кафето аз си поръчах “портокалов сок от праскова” и сервитьорката ме изгледа доста странно… то и аз се изгледах странно след като разбрах какво съм казал
Обаче това не е всичко Прибирам се с такси в 7 вечерта и казвам на шофьора “Довиждане, лек ден и лека вечер“. Явно е нещо от снимките…