2009 г. – 2010 г.

Неусетно измина още една година изпълнена с радост, тъга, промени и какво ли още не… Година, в която ми се случиха страшно много неща. От някои си взех поука, а на други се радвах. Винаги съм казвал и мислел, че човек трябва да се учи от грешките си и смятам, че до някъде успявам да следвам тази “максима”. Всъщност тази мисъл не е моя и имаше още нещо подобно на това, че трябва да се учим не само от своите, но и от чуждите грешки. Смятам, че съм научил доста от чуждите грешки, които съм видял и с които съм се сблъскал през изминалата година.
Два пъти в годината правя равносметка и погледжам назад. Назад, към изминалите дни за да видя къде съм бил, какво съм правил, до къде съм стигнал и как и колко съм се променил. Това са рожденният ми ден (м. Февруари) и 01 Януари. Ще видим как съм се справил тази година. От 2010 година се впускам в безспирният поток на живота и започвам да “греба с две ръце”. Накъде? Към мястото, където искам да отида, към човека, който искам да бъда. Никога не съм спирал да се оглеждам и знам къде съм сега и какво става около мен, какви хора има и до къде мога да стигна. Дали ще успея? Времето ще покаже.
Това е последният ми пост за изминалата 2009 година. Чудя се какво още да напиша, но май няма какво повече да “кажа”.
Пожелавам на всички много здраве и щастие. Пари? За какво са ни пари? Просто хартийки, с които живеем. Живейте за себе си, не за парите! Рано или късно, малко или много, пари винаги ще има. Може да звучи изтъркано, но е истина. Пожелавам ви верни приятели, много забавления и много, много незабравими мигове през новата 2010 година. Нека тя бъде по-успешна за всички ни!

Откриване на сезона

От доста време не съм писал, но ето повод да го направя

Миналата Събота със Стоян “открихме сезона” на колоезденето. За първи път тази година излязохме да покараме извън града. Не бях карал колело почти цяла година (от миналото лято) и да си призная доста се поизморих от разходката ни. Ходихме малко над Марково. Според Стоян сме стигнали точно под с. Гълъбово и съм склонен да му вярвам, защото е по-ориентиран от мен в тази местност.
Както и да е Ето 1-2 снимки Само мой, защото още не съм го питал дали може да му публикувам неговите тук

Планина, сняг, чист въздух… 12 в стая :)

След малко заминавам на хижа Ще липсвам 2-3-4-5-6 дни, затова не ме търсете Заредил съм всякакви батерии, което означава, че ще си изключа телефоните и ще снимам със сапунерката си И сега като гледам колко е часа… Закъснавам! Трябваше да стана по-рано, но не можах да се излюпя преди 7…
Навън времето обещава да е слънчево, но въпреки това ще се опаковам като за зима, защото горе ще е сравнително студено

Au revoir

Ранно ставане – 5:30

От доста време не бях ставал толкова рано, но днес го направих. Вчера се разходих до Карлово… то беше повече по работа, отколкото за удоволствие, но все пак си беше разходка И понеже днес май ще се ходи в София реших да хвана първия автобус и да се прибера в Пловдив да се оправя на време и да свърша малко работа. Ако знаех, че автобуса е в 6:30, а не в 6:00 нямаше да стана толкова рано… Беше весело – студ на кутийки и аз на пейка на автогарата
И така… 7:30 бях в Пловдив… Добро утро Пловдив! Денят е хубав, само дано се стопли малко

P.S. Днес съм в странно добро настроение Може би от ранното ставане?

Маршрутът “Лилково”

Ето снимка от ~15 километровият поход, който направихме в близост до с. Лилково и за който както казах ще пиша по-късно като получа снимки.

Лилково

Веднага щом получа снимките от похода ще разкажа за преживяванията си в с. Лилково

Biker boy :)

От доста време не съм писал в блога си. То няма и за какво да пиша. Нищо не ми се случва напоследък. Днес обаче карах малко колело. Малко малко… близо 40 км. Пак бяхме с Антон и се чудехме къде да ходим и коя точка на града не сме посетили с колелата. Оказа се, че не сме били на Младежкия хълм. Е, отидохме Ето снимка от едно от 2-те ми спускания. Не знам дали се вижда добре, но си е достатъчно стръмно като за начинаещи колоездачи Другият път ще се качим по-високо, дано не се пребием
Иначе стискайте палци, утре цял ден ще се разправям с полицай в КАТ.

Снимката:

ЧРД Блогче ;)

И както каза Киро – ЧРД Блогче

Преди 4 дни и моят блог “порасна”. Първият ми пост беше на 15 Април 2006. Това май прави 2 години вече писане Не, че съм писал кой знае колко, но ето кратка статистика:

You have 315 posts, 1 page, 2 drafts, contained within 19 categories and 72 tags.

И продължавам напред!

Краят на Интернет и глобалното затопляне?

Това за глобалното затопляне не знам защо го сложих. Просто ми дойде на момента.
И краят на Интернет не е близо. Просто от време на време ми идва да захвърля всичко свързано с компютри и да отида на село да хвана мотиката Отново ми трябва някакво разнообразие, което по никакъв начин да не е свързано с глобалната мрежа и с нови технологии. Напоследък обмислям варианта да си купя (пак) едно колело и да си пообикалям Събота и Неделя покрай Пловдив. Определено ще ми е полезно
Чудя се какво ще стане с нещата, с които съм се захванал в момента. Дали ще успеят или ще са пълен провал? Не смятам, че има нещо по-добро от двете крайности, когато се отнася за нещо, с което съм се захванал – или си на върха или те няма, това е. Но резултата ще го видим след време. Няма как да знам бъдещето…

Един незабравим ден!

От миналата Събота-Неделя имах уговорка с М. да отида на рожденният му ден в София. Знаех, че няма да имам проблем тъй като преди по-малко от месец си бях купил BMW 320i в перфектно състояние! В Петък бях в София. С двама колеги се бяхме разбрали да ме подслонят в тяхното общежитие за 1-2 вечери докато си тръгна. Вечерта излязохме, повеселихме се, попийнахме… Всичко беше СУПЕР! В Събота вечерта отиваме с М. да почерпи по една пица в “Дон Домат”. В 8:30 ги взимам с Г. от нейното общежитие и към 9 бяхме вече пред телефонната палата срещу “Гранд Хотел София”. Оставяме колата и се веселим – нали е празник. Връщаме се и познайте какво?! Колата ми я няма! В първият момент не знаех как да реагирам… Стоях просто и гледах в 1 точка… Звъннах на “Паркинги и Гаражи”, но от там никой не ми вдигна. След това се обадих на 166 и след няколко минути колата беше обявена за издирване на територията на гр. София. Пратиха ме в 01 РПУ, което беше на 7 лв разстояние с такси. Там се държаха с мен като с някой хванат от гората. Едва ли не аз сам съм си откраднал колата… Разпитваше ме някакъв следовател или не ги знам какви се водят там… Гледа ме, че целият треперя от притеснение и ми казва “Абе, ти нормален ли си?”. Е кажете ми как да реагирам на това?! Това е държание на полицай към потърпевш! Закараха ме с полицейска кола до мястото да направят оглед. Еми то такъв оглед можеше и някое 3 годишно дете да направи – слязоха от колата, единият запали цигара, другият се завъртя покрай 2 коли и си тръгнаха. Аз питам “И сега какво да правя?”, а следователят ми казва “Прибирай се и чакай!”. Просто нямам думи… Тогава само стоях и ги гледах и не знаех какво да кажа… Добре, че на М. колата не беше много зле. Той я взе и до 3 часа през нощта сме обикаляли околните улички, паркинги и дворове да търсим колата ми! МОЯТА КОЛА! Искам да изкажа специални благодарности на Иво и Асен от bmwpower-bg.net ! Нито са ме виждали, нито ме знаят кой съм! Имали сме точно 3 разговора по ICQ с Иво, а Асен не го познавах до тази вечер. В 1:30 през нощта се обадих на Иво и му казах така и така купих с кола, откраднаха ми я, какво да правя? Той помисли малко и след 5 мин ми се обади и ме свърза с Асен. Пуснаха важна тема във форума, че колата ми е открадната, пуснаха информация за външни белези… Изключително много Ви благодаря! Полицайте се държаха с мен като с идиот, независимо, че това им е работата, а напълно непознати ми подадоха ръка и направиха каквото могат за да ми помогнат! БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА СЕ ОПРАВИ НИКОГА! В 2:45 Иво ми звъни отново да ме пита какво става. Представете си! Супер точен човек!

Обикаляхме и обикаляхме и пак обикаляхме… нищо! Прибрахме се в общежитието на Г. и в крайна сметка се повеселихме на пук на всичко!

На следващият ден се обадих на родителите ми, защото сметнах, че е редно да знаят. Пожелавам родители като мойте на всеки! Винаги застават зад мен независимо какво се е случило! По стечение на обстоятелствата те още не бяха видели колата ми… Обадиха се където можаха и направиха каквото можеха… Същото направи и вуйчо ми и още куп други хора, на които съм много благодарен, но мисля да не споменавам за момента.

В Събота пак отидох до полицията за да видя как върви разследването (ако има такова) на моя случай. Отивам и най-спокойно казвам “Добър ден, снощи подадох жалба за откраднат автомобил…”. И онзи все, че ми се изсмя в лицето! В буквалният смисъл! И ми казва “Хахахахахаха И какво? Намери ли си я?”… Отново незнаех как да реагирам… Изгони ме и каза “Ела в Неделя от 3 до 5″. Супер! До тогава колата ми ще е разфасована 3 пъти! Опитах се да продължа мисълта си с думите “Има камери на този, този и този ъгъл. Можете ли да видите записите?”. Отговора на това беше “Не ни учи как да си вършим работата”… Еми до тук беше и си излязох. Реших, че не мога да търпя повече унижения от хората, които се предполага, че трябва да ми помогнат…

В Неделя благодарение на добри приятели ме пратиха при човек, който ме изслуша внимателно, записа показанията ми и ми обясни как стоят нещата когато ти откраднат колата. Този човек ми вдъхна малко доверие и се надявам наистина да успее да намери колата ми (ако още е цяла)!

От този момент се започва чакане… Чакам или да се обадят, че са я намерили, или да се обадят за откуп… или да не се обади никой за нищо.

Знам, че не е добре да се говори така, поне на това са ме учили като малък, но -> Дано му изсъхнат ръцете на този, който ми е откраднал колата! Дано всички пари, които изкара от нея да ги дава за лекарства!

edit: Всъщност след като ме изгониха от полицията аз сам отидох и видях къде има камери, които може би са хванали нещо. Влязох в BulBank и поисках да говоря с директора. Влизам в стаята, а там 5-6 човека. Аз им казвам какво се е случило и всички ме гледат в очите и ми обясняват, че камерата сочи на там, но не обхваща конкретното място. Няма значение! Те поне се държаха с мен като с човек, а не ми се смееха! Защо аз трябва да проверявам камерите? Къде е полицията!?

Всъщност и да чакам и да не чакам това е… Живота продължава! С или без кола аз пак съм тук! И на пук на всичко и всички продължавам напред! Продължавам да живея!

През двата дни след кражбата докато бях в София само се молех както пресичам на някой светофар да видя някой кретен спрял с моето BMW на червено… Само това исках! И тогава и сега съм способен да…

Всъщност в момента съм доста объркан… това може би си личи от начина, по който пиша…

“Нещата, които не ни убиват, ни правят по силни!“